Изучава ли се майчин език в училище?

Posted: ноември 30, 2015 in Педагогика, Роми
Етикети:,

ученициВъпросът за изучаването на майчин език в българските училища винаги е бил предмет на оживени дебати, както между политическите партии, така и между обикновените граждани. В началото на септември 2015 г. Народното събрание отхвърли законопроекта, внесен от Лютви Местан, който целеше да направи изучаването на майчин език задължителен за децата от малцинствата. С това отхвърляне българският език остава единственият официален език в страната. Дебатът около идеята обаче предизвика огромен фурор. Появиха се надписи от рода на „Не искам детето ми да учи турски език в България!“,  „Не на турския език в училище!“ и редица други лозунги и дори организирани протести. Всъщност, само за турския език ли става въпрос и колко са българските граждани, които имат майчин език, различен от българския?

Отговорите намираме в преброяването от 2011 година.

Това, което ни интересува е колко граждани имат майчин език различен от българския, тоест колко граждани са пряко засегнати от темата за майчиния език?

Според данните, които имаме в тази таблица, от общо 6 611 513 души (забележете, че това не е цялото население на България, а само тези, които са отговорили на въпроса за етническа принадлежност и майчин език) 5 631 759 души са отговорили, че майчиният им език е български. Една проста аритметика (като извадим и тези 47 458 души, които не са определили майчиния си език) показва, че със сигурност

за 932 296 български граждани  майчиният език е различен от българския

Това е 12.7 % от населението на България, което категорично не говори български език като майчин.

Цялото население на България в резултат на преброяването през 2011 година обаче е 7 364 570 души, т.е. 753 057 души  не са включени в тази таблица, защото са избрали да не отговорят на въпроса за етническа принадлежност и майчин език. Какви са били техните мотиви да не отговарят можем само да гадаем.

Ако предположим, че това не са етнически българи и добавим и онези 47 458 души, които са отговорили на въпроса в таблицата с „не се самоопределям“  предполагаемото число на тези, които не говорят български език като майчин е 1 732 811 души, или 23,5 % от населението. Образно казано

за всеки 10 български граждани можем със сигурност да кажем, че един не говори български вкъщи и да предположим че двама не говорят български вкъщи,

т.е. въпросът за майчиния език засяга немалка част български граждани.

Законовата рамка за изучаване на майчин език съществува още от далечната 1991 година. Майчиният език се изучава във формата на СИП (свободноизбираема подготовка) или ЗИП (задължително избираема подготовка) като се дава възможност това да става от 1. до 12 . клас. Изучаването на майчин език е възможност, то е право на тези, които изявят желание, че го искат, но не е задължение.

Колко всъщност ученици се възползват от възможността, дадена в закона да изучават майчин език? За да отговорим на този въпрос попитахме Министерство на образованието

колко ученици през учебната 2015/2016 година изучават майчин език и какъв е той?

Ето какво показва статистиката към 15.09.2015:

Майчин език Брой ученици
Арабски език 24
Английски език 25
Арменски език 71
Иврит 269
Гръцки език 31
Турски език 7565
Общо: 7985

 

Това число от близо 8000 ученици, които се възползват от правото да изучават майчиния си език в училище е нищожно в сравнение с броя на българските граждани, които категорично не говорят български език като майчин (932 296). Не можем да кажем колко от тези граждани всъщност подлежат на обучение в 1.-8.клас  – периодът, в който може да се осъществява образование по майчин език.

Не разполагаме с информация за етническия състав на учениците в България, но се вижда че една незначителна част от учениците в България се възползва от правото на изучаване на майчин език в училище.

В табличен вид, можем да сравним информацията по следния начин:

Майчин език Брой граждани според преброяването от 2011 (без да знаем колко от тях са ученици в   1.-8. клас) Брой ученици изучаващи майчин език през 2015/2016
турски 604 246 7565
ромски 280 979 0
арменски 5 567 71
иврит 141 269
влашки 1 815 0
руски език 15 211 0
татарски 1367 0
арабски 1321 24
гръцки 3182 31
македонски 1376 0
украински 1691 0
румънски 5454 0

С уговорката, че не знаем възрастовата структура на населението с различен от българския майчин език, става ясно, че макар огромната част от учениците изучаващи майчин език изучават турски (7565) това число е нищожно спрямо броя на тези, които имат право да го изучават.

При гражданите с майчин език ромски (280 979) няма и един ученик, който да изучава майчин ромски език.

По същия начин стои въпроса с влашки и татарски език, но там така или  иначе броят на тези, които го говорят вкъщи е нисък, съответно 1815 и 1367.

Значително нисък е броят на учениците изучаващи майчин арабски, арменски и гръцки език.

Като особени случаи може да отделим от таблицата иврит. При 141 души казали на преброяването през 2011 г., че говорят майчин иврит, през 2015 г. МОН излиза със статистика, че 269 души го изучават като майчин?! Друго интересно от данните на МОН е, че 25 ученици изучават английски като майчин?!

Допитваме се до директорите на тези училища, в които се изучава майчин език, за да разберем от тях какво им помага в процеса на обучение по майчин език, как всъщност се организира един такъв процес на обучение по майчин език  в страната и изпитват ли някакви затруднения.

Общо 77 училища в страната предлагат обучение по майчин език турски език, като най-много (39) са в област Кърджали, следвани от областите Бургас (22) и Шумен (17). ОУ ‘Неофит Рилски’ в гр. Килифарево например е единственото училище в Търновска област, където ученици изучават майчин турски език. Директорът споделя, че има и СИП Турски фолклор, наред със СИП майчин турски език и че учителката притежава квалификация и сама си набавя учебници и помагала. Държавните образователни изисквания за изучаване на майчин турски език са качени на сайта на МОН от 1. до 8. клас, а учебниците са одобрени от МОН и се дистрибутират от издателство Фабер Принт. След контакт с друго училище, където според МОН се изучава майчин турски език – ОУ „Христо Смирненски“ в Нова Загора, разбираме, че учениците вече не изучават СИП майчин турски, тъй като учителката е напуснала на 23 септември. По думите на директора към момента няма кадър, който да преподава, а и желание от страна на родителите липсва и затова тази година СИП няма. Иначе е било формулирано за два часа седмично сборна група от 2., 3. и 4. клас. Според държавните стандарти, напомня директора, майчин език е единственият предмет, който може самостоятелно да сформира хорариума на учител. Напусналата учителка по майчин турски се е обучавала в Шуменския университет и има квалификация. Учебниците се съгласуват с РИО и са учебни помагала, печатани в България.

romano_abc_lilДопитваме се и до едно от най-големите ромски училища в България, столичното 75 ОУ „Тодор Каблешков“ в квартал Факултета, където през учебната 2015/2016 година се обучават общо 1203 ученика. Питаме дали някога се е изучавал майчин ромски език в това училище? Отговарят ни, че някога, преди повече от 10-15 години, през 90-те, е имало обучение по майчин език ромски, което е било подпомагано от фондацията ‘Романи Бахт’ с председател Михаил Георгиев. Родителите обаче не държали на това, а учениците не проявявали желание да учат езика затова обучението по ромски пропаднало. Иначе имало и подготвени учители. Питаме дали могат да ни дадат по-подробна информация, но се оказва, че архивът на училището изгорял, а Михаил Георгиев починал. „Те българския трябва да научат първо, пък после ромския, но няма и желание“, казват от канцеларията на школото. Одобрена учебна програма по майчин език ромски има от 1. до 8. клас, но откъде се взима квалификация за учител по ромски и има ли одобрени учебници, по които да се извършва това обучение днес остава неясно. Всъщност, през 2003-2010 година Великотърновският университет предлага специалността ‘Педагогика на обучението по ромски език’, която са завършили 6romani_alphabet5 начални педагози, които имат правоспособността да преподават както като начални учители, така и като учители по ромски език. Тази специалност обаче бива закрита, официално поради непокриване на академичните стандарти, а неофициално по настояване на ВМРО. Завеждащият специалността, по това време доц. д-р на педагогическите науки Христо Кючуков създава (в колектив) първите учебници, по които да се осъществява обучението по ромски език у нас. Ромският буквар за 1. клас ‘Romano ABC lil’ учи децата на ромската азбука, а учебника за обучението от 2. до 4. клас е един. Учебник за обучението в 5.-8. клас така и не се появява. Това обаче са учебници, които са били използвани през 90-те и в първите години на новото хилядолетие. Към момента от страницата на МОН се вижда, че одобрени учебни помагала по майчин ромски език няма. Нещо повече, държавата не осигурява квалификация за учители по майчин ромски език.

armenianПловдивското ОУ „Виктория и Крикор Тютюнджян“ е единственото школо у нас, в което се изучава майчин арменски език. Учителите завършват аремнска филология в Софийския университет или се квалифицират в Армения. Става ясно, че за да се сформира ЗИП или СИП по майчин език се искат заявленията от родители за минимум 13 ученици за една група. Родителите всяка година подават заявление, че децата им желаят да изучават майчин арменски език, като обучението се прави в специални мултимедийни кабинети, където всяко дете разполага с таблет. Държавните образователни стандарти по майчин арменские зик са разписани от МОН за 1.-8.клас. Учебниците се доставят от Армения и това са същите учебници, по които учат арменските ученици. Майчин арменски се изучава 3 часа седмично като ЗИП в 1. клас и по 3 часа седмично в останалите по-горни класове като комбинация от ЗИП и СИП.

Столичното 134 СОУ „Димчо Дебелянов“ например е единственото училище у нас, в което наред с българския език децата от 1.клас започват и изучаването на иврит, като задължително избираем предмет, а в по-горните класове това се превръща в задължителен предмет. Оказва се обаче, че иврит се изучава не като майчин език, а като чужд език. Това става по учебна програма като първи чужд език от 1.до 7. клас и като втори чужд език– от 8. до 12. от всички ученици, т.е. това не е СИП или ЗИП майчин език, а задължителен предмет чужд език, който далеч не се изучава само от етнически еврейчета. Нищо друго не може да обясни разминаването в статистиката (141 с майчин иврит <269 изучаващи майчин иврит). Защо и как това е в данните на МОН като обучение по майчин език остава неясно. Според сайта на училището обучението се извършва по оригинални учебни програми и учебници от 8 квалифицирани учители. Макар че в България досега не съществуваше школа за подготовка на учители по иврит, от академичната 2015/2016 година това бе поправено, тъй като Софийският университет започна прием и обучение на студенти по „Хебраистика“. Учителите в 134то СОУ притежават квалификации от Израел, Париж или Виена, като също така преминават квалификационни курсове, подпомагани от фондация „Роналд С. Лаудер”. Държавните образователни изисквания са на страницата на МОН и съществуват от 2005 година, като обучението е от 1. до 12. клас. Не е ясно какви учебници и учебни помагала се ползват се ползват и кой ги финансира.

В столичното 76 ОУ Уилям Сароян, известно с това, че е традиционно арменско училище, към днешна дата 24 ученици изучават майчин арабски език. Директорката споделя, че това не са деца етнически арабчета или са деца от смесени бракове, в които единият от родителите е с арабски произход. Арабският се изучава под формата на СИП 4 часа седмично. От друг източник научаваме, че миналата учебна година едва три ученика са изучавали арменски език – традиционно предлаганият от това училище език и от тази година арменски език вече не се предлага. Държавни образователни изисквания по изучаването на арабски език няма, а учителката ползва помагала по свое усмотрение.

Директорът на 9 ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Сливен, където се изучава майчин гръцки език, споделя, че някога по стотина деца от каракачански етнически произход са учели СИП гръцки език, който те считат за свой майчин. Към момента обаче, по негови думи, една малка част от 14-16 деца изучават майчин гръцки език, тъй като липсва желание от страна на учениците, а и миграцията е доста засилена. Майчин гръцки се изучава под формата на СИП 2 пъти седмично. В миналото бабите и дядовците са предавали езика, но сегашните родители не държат толкова на това, разказва директорът. Преподавателките са две и са от етнически каракачански произход. Едната е завършила в Атина, а другата в Солун и двете имат квалификации за преподаване на гръцки език. Федерацията на културно-просветните дружества на каракачаните в България е подпомогнала този процес на изучаване на майчин език и дори гръцкият консул е помагал с учебници. Остава неясен въпроса дали има изработени държавни образователни изисквания по този предмет и утвърдени учебници от МОН.

Според МОН 25 ученици изучават майчин английски в Професионална гимназия по туризъм „Проф. доктор Асен Златаров“, Пловдив. В телефонен разговор установяваме, че това е гимназия със засилено обучение по английски език, но няма и един ученик, който да е с майчин език английски, това е грешка на МОН. Повечето са ромчета и турчета, споделят от училището и недоумяват как тази информация е попаднала в регистрите на МОН.

Защо толкова малко ученици се възползват от възможността да изучават майчиния си език?

Преди всичко това се дължи на

слаба заинтересованост от родителите,

които знаят, че децата им имат възможност да учат майчин език в училище. По-старите поколения са били по-големи поддръжници на идеята, че родния език трябва да се учи в училище, докато при по-младите родители се наблюдава по-засилена миграция.

В днешния глобализиран свят все повече родители предпочитат децата им да учат допълнително английски език например, отколкото майчин език.

Всъщност, знаят ли родителите изобщо, че децата им могат да учат майчиния си език в училище и ако не знаят, някой казва ли им?

До голяма степен важно значение оказва доколко даден език се счита за полезен и престижен. Иврит например се изучава като чужд език и много родители записват децата си в така нареченото еврейско училище, докато при ромския родителите не са заинтересовани децата им да учат ромски. От една страна поради вековните антиромски нагласи, а от друга поради липсата на перспектива за практическо приложение: Къде учениците ще ползват този ромски впоследствие (те българския да научат първо)? Всъщност идеята да учиш майчиния си език цели да възпита у ученика всичко онова, което останалите предмети не могат, а именно собствената култура, ценности и правила на езика. Когато едно ромче учи собствения си език в училище например, съучениците му разбират, че то също има писменост, култура и история: нещо, което толкова много липсва в общообразователните предмети в училище, където България е представена като моноетническа държава. Всъщност статистиката показва, че това не е така и никога не е било така и че в страната ни винаги са живели хора от различни етноси.

Друг фактор, който допринася за слабото ниво на изучаване майчин език е

липса на кадри

Много често там където има желание от страна на родители за изучаване на майчин език не се намират квалифицирани кадри. Основен източник на учители по майчин турски език например се оказва Шуменският университет. Не така стои въпроса за ромския език обаче. Към момента МОН не осигурява обучение на педагози по ромски език, като по този начин на практика не позволява осъществяването на обучение по майчин ромски език. Учителите по другите езици се намират трудно. Това са най-вече кадри, които са учили в чужбина или са завършили съответната филология.

Липса на държавни образователни изисквания и на одобрени учебни помагала

До голяма степен цари хаос когато стане въпрос за това къде има и къде няма разработени държавни изисквания за различните езици. В сайта на МОН откриваме разработени програми за обучение по майчин турски и арменски език от 1. до 8. клас, и по майчин ромски от 2. до 8. клас, но министърът не е утвърдил учебник по ромски език например. Как да се осъществява обучение в клас без одобрен учебник? Става ясно, че у нас иврит се изучава като задължително избираема подготовка, която на практика се оказва задължителен предмет от 2. до 12 . клас в контраст с останалите езици. Защо иврит може да се изучава от 2. до 12. клас по програма, а арменски, турски и ромски са само до 8. клас? И защо ромски не може да се изучава в 1. клас, а арменски и турски може? Учебници най-често се доставят с помощта на фондации или учреждения от страната, в която се изучава майчиния език, като учебника по турски език е одобрен от МОН и се дистрибутира в съгласие с регионалните инспекторати.

Необходимо е МОН да направи сериозен анализ на съществуващата ситуация, тъй като на практика нарушава човешките права на много български граждани, като не подсигурява необходимите условия за пълноценно изучаване на майчин език. Липсва информация дали изобщо има назначен експерт по майчин език в министерството. На фона на това, че в много регионални инспекторати по образование има експерти по майчин език как да се тълкува факта, че в министерството няма?

Защо е нужно да се изучава майчин език в училище?

Научно доказано е, че изучаването на майчин език в училище подпомага академичните успехи в училище, тъй като позволява на учениците да стъпят в една позната за тях среда. Факт е, че процесът на учене започва далеч преди учениците да стъпят в училище.   Ученето започва вкъщи, на езика, на който се комуникира вкъщи. Рязката смяна на тази среда за обмен на информация, води до сравнително по-високи трудности в усвояване на концепции за заобикалящия свят по-късно и до сравнително лоши резултати на учениците, които не владеят добре езика, на който се преподава. От друга страна, изучаването на майчин език в училище създава позитивна нагласа у учениците спрямо ученето като процес. Майчиният език в училище прави класната стая едно по-приветливо и комфортно място, тъй като в тези часове учениците намират себе си – своя език, култура и фолклор.

Правната рамка за изучаване на майчин език в училище

Правото на изучаване на майчин език в училище е въпрос на етническо самосъзнание и съхранение на култура и език различни от тези на етническото мнозинство. Това е правото да съхраниш идентичността си, независимо дали си турчин в България или българин в Сърбия например. Правото на всяко дете да изучава майчиния си език в училище е универсално човешко и гражданско право, което Република България като демократична страна отдавна е признала. Тук са законовите текстове, които регламентират това право в рамките на националното законодателство:

Конституция на Република България, 1991 г.:

Чл. 36. (1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.
(2) Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език.
(3) Случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона.”

Закон за народната просвета, 1991 г.

Държавен вестник бр. 86 от 18 октомври 1991 г. чл. 8 алинея 2, измененена през 1998 г. : „Учениците, за които българският език не е майчин, освен задължителното изучаване на българския език, имат право да изучават своя майчин език в общинските училища при защита и контрол от страна на държавата.“

Това значи: Майчиния език може да се изучава в СИП.

Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, 1999 г. чл. 15, алинея 3, изменена през 2002 г.:

„В задължително избираемата подготовка се включва изучаването на майчиния език и религия.“

Това значи: Майчиният език може да се изучава, както в СИП, така и в ЗИП.

Новият Закон за предучилищно и училищно образование, приет от Народното събрание на 30 септември 2015 запазва старите текстове:

чл. 13, ал. 6 Учениците, за които българският език не е майчин, имат право да изучават и майчиния си език при условията и по реда на този закон и под грижата и контрола на държавата.

Чл. 16. За децата и учениците, за които българският език не е майчин, се създават допълнителни условия за усвояването му с цел подпомагане на образователната интеграция при условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за усвояването на българския книжовен език.

чл. 17, ал. 2 На пребиваващите в страната ученици в задължителна училищна възраст, чиито родители са граждани на други държави членки и упражняват трудова дейност на територията на Република България, се осигурява и обучение по майчин език и култура в сътрудничество с държавите по произход при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното образование.

Чл. 76. ал. 1 В процеса на училищното образование може да се изучава учебният предмет Майчин език.

Допълнителни разпоредби към Закона, т. 14. „Майчин език“ е езикът, на който говорят в семейството си:

а) децата и учениците от етническите малцинствени групи, които традиционно или в значителна степен населяват територията на Република България;

б) децата на гражданите на държави – членки на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария, упражняващи трудова дейност на територията на Република България.

Това значи: Новият момент в Закона е, че е дадена дефиниция на това какво е майчин език. Образованието по майчин език остава организирано в СИП или ЗИП. Специално са посочени гражданите на ЕС и на европейското икономическо пространство.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s